Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Честит 8 март!
Господи, колко глупаво времето тича!
Боже мой, колко чужд е край мене светът променен…
Остаряха еднакво жените, които обичах,
и онези, които твърдяха, че са влюбени в мен.
Господи, как можаха приятелите ми да побелеят -
днес децата им имат свои момичета и синове.
Боже мой, аз не мога докрая да проумея
как совалката бърза на дните ни смътни снове,
как на тези, които за мен бяха “малката” - днес викат “лельо”…
Боже Господи, как се стигна до днешния час?
Тези устни повехнали, тези ханшове надебелели
са всеобщо предателство спрямо детството, живо у нас!
Тези бръчки, и бели коси, и диоптри студени -
те предават горещата младост на всеки рубеж.
Боже мой, аз не искам, не искам да виждам край мене
стари сухи листа и оголени клони във скреж!
И не искам днес купища спомени, преспи от чувства,
остарели момчета с плешиви глави покрай мен!
Да си млад сред света остаряващ е светло изкуство -
ако трябва - падни,
но недей се предава във плен!
Ех, момичета, някога може би влюбени в мене,
ех, момичета, влюбен в които навярно съм бил,
ако в битката с времето всичките сме победени,
ако в битката с времето никой не е победил,
не губете надеждата!
Чуйте!
Повярвайте само!
И тогава ще можем, надвили миражния звън,
да строшим огледалото вкъщи, което ни мами,
и да тръгнем такива, каквито отдавна сме
само насън…
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 78733 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Само насън..." | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Само насън... от kristi на 08.03.2013 @ 11:30:34 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно стихотворение!
Така е, изтича животът.
Ще остареем някак между другото,
забързани след грижите за утре.
Невинно чашите ще счупим
и дните ни ще се разпръснат.
Следата - вкопчените пръсти
в тъничкия ръб на битието
ще избледнее, бавно ще изчезне
и ние ще сме в миналото вече... и т.н...))
К.М.
Бъбриво ми е днес, празнично, та затова позволих си.
Ден да ти е, северянин! |
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 13:17:32 (Профил | Изпрати бележка) | Явно ми е ден. И също така ми е бъбриво. Така че погледни какво съм оставил под коментара на rumi.. |
]
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 13:18:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря и за двата коментара. Слънчев ден и весел празник! |
]
Re: Само насън... от anonimapokrifoff на 08.03.2013 @ 11:08:54 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво стихотворение! |
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 11:10:58 (Профил | Изпрати бележка) | Виж отговора ми на коментара на rumi... |
]
Re: Само насън... от rumi на 08.03.2013 @ 10:52:07 (Профил | Изпрати бележка) | Накара ме доста да се замисля...
Прочетох няколко пъти и ми хареса.
Благодаря! |
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 11:04:13 (Профил | Изпрати бележка) | Не се замисляй много - времето тече, земята се върти, светът се повтаря... И в един момент се усещаш, че си на 66 и че пишеш такава поезия. Или пък такава:
ОСМОМАРТЕНСКИ ПОГЛЕД ПРЕЗ ОЧИЛАТА
На Румяна /моята/
Мъжът на шестдесет е стара кримка,
която стреля рядко, по веднъж.
Изглежда бомба, а е само димка,
макар че още се нарича мъж.
Жената на шейсет е тъмно вино
с вълшебен вкус на сладък горски мед,
от грозде, брано в слънчева година,
и с аромат на пролетен букет.
Такова вино пият боговете,
зарязали безвкусния нектар.
Не гледай датата на етикета,
а виж как пали в чашите пожар.
Или това е огъня в кръвта ни,
останал жив през всички времена?
Жената на шейсет лекува рани,
но още може да рани сама;
да бъде люта болка за мъжете
и сладка билка – лек за старини,
и щастие в трезора на сърцето,
и зъл прахосник на щастливи дни;
тя може да е всичко във живота –
и съдник строг, и изповедник благ,
едно ноктюрно без фалшива нота,
приятел верен, или къщен праг.
Тя е огнище – може да изстине,
тя е икона в сребърен обков,
тя е имане – за шейсет години
натрупала е мъдрост и любов.
Живеем с нея странно споделено –
оная първа страст е вече дим,
но радостта по две е умножена,
а сивата тъга на две делим.
В кревата, казват, младостта печели,
но няма разум тоя глупав свят
и аз бих питал всички побелели:
– Какво се прави с младото в креват?
И днес ми се върти въпрос в главата
с по-сложен отговор от “да” и “не”:
– Какво мъжът намира у жената,
преди да стане на шейсет поне?
Когато стане – туй е друго нещо:
същинска жива муза от Парнас
и в кухнята, и в спалнята е веща
шейсетгодишната жена до нас.
Признавам си – харесва ми такава
и искам да върви до мен така.
Шейсетгодишната жена възпявам,
обичам я, целувам й ръка!
Желая слънчев ден и весел празник!
Валентин ЧЕРНЕВ |
]
]
Re: Само насън... от zinka на 08.03.2013 @ 13:50:12 (Профил | Изпрати бележка) | Не жената топли, не мъжът,
а когато двама се открият.
И когато двамата горят -
и смъртта нелепа ще надвият!
Прекрасен си, Северианино - и северът ти, и югът ти - обогатяват и зареждат!!!
Да ти е весел и пивък денят!
|
]
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 15:49:17 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Зинка! И те каня да споделим по чаша мисли... |
]
Re: Само насън... от suleimo на 08.03.2013 @ 21:02:46 (Профил | Изпрати бележка) | И двата стиха ги четох навсякъде и коментарите също.
Любими Маестро,особенно посветения на Румяна! |
Re: Само насън... от severianin на 08.03.2013 @ 22:16:42 (Профил | Изпрати бележка) | Честит празник, Дани! И лека нощ. А утре - нещо ново... |
] | |