Липсваш ми! Толкова много ми липсваш!
Как само се мразя за всичко това...
Не искам, но зная, че трябва да мога
да крача напреде със горда глава.
Чувствата грейнали в мрака греховни,
без жал ще заключа зад тежка врата
в сърцето, където и с мъки чутовни
не ще се изплъзнат дори след смъртта.
Мечтите омайните, светли,прекрасни
без милост ще пратя през девет земи,
в десетата празна ,самотна ,неясна
пустиня без обич, да гаснат сами.
За мен ще останат дните броени,
белязани в сълзи, лишени от блян,
в които животът пресъхнал без време,
без път и посока фатално е спрян.
4.11.2004г.