автор: Rodenavlotos

Не съм предизвикателство, защото връх не съм,
а ти обичаш да превземаш върхове.
Не съм дърво и, значи, няма да умреш от гръм,
по скоро равна съм- трева или море.

Загръщам се не в облаци и не в мъгли -
пресичат се на кръст безбройни граници.
Понеже няма как да паднеш, не боли.
Нощуват само окъснели странници,

страхуващи се да запалят огън в мен-
противопоказни са и тревата, и водата
и чакат будни утрото на всеки ден,
пестили на светулки светлината,

защото някои от тях са мрак самите
и заедно не ставаме за пикник -
изплуват сенки, призраци излитат
и само гарвани и сови се надвикат.

Обичащите да катерят върховете
ще се препъват в бурените ми по равно -
по-трудни са от козите пътеки -
там имаш цел - тук всеки път е главен,

но никой между тях все пак не е Камино -
спести си новите и хубави сандали.
На края няма опрощение за пилигрими,
а само образа ти в криво огледало.