Сега ще те обичам
до следващата нощ
до следващия ъгъл
след който улиците се разделят
в солея слънчев на деня
полюшва се ритмичен блус
дъждът полегнал е
и младите липи
по тънкото си тяло го приспиват
във този миг
Лотрек рисува чаша със перно
по пищните бедра на таитянките
Гоген ревнува
островът е малък
и Океанът
заслепен
от устни накипяли на жена
предсказва буря и
отключва в бездната си
стенещи вълни
отнасящи пролуката в прибоя
сега е нощ сега е ден сега е утре
и
сега е вчера
сега във светлината на фенера
в среднощните амвони
в среднощната ронлива обич
в среднощен слънчев дъжд
случаен мъж
и в мокрите му ласки
те намерих