автор: ekvilibrist

„Има познати неща, има и непознати неща. И между тях са само вратите.“ – Уилям Блейк

Историите, които сами разказваме на себе си. Когато си тръгнем от някъде, когато си тръгнем от нещо. Историите, които другите разказват за нас. Тогава когато някой добива смисъл само ако го разкажем. Тези, прошепнати на нощна лампа и чаша вино. Тайните. Най-вулгарната истина. Когато не сме си отишли още, но все пак ни няма. Историите, които огледалото след нас още дълго ще отразява. Затръшната врата, отключени ръце. Преди края да е пак начало. И да ни обещае нов край. Не можеш. Да си тъмния ъгъл. Да си светлината на лампата в мрака. Да си изтичащото време. Да си моята тайна. Не можеш. Да ми кажеш. Да ме надмълчиш. Да ме преплуваш.

Чакаме дълго и се изморяваме. Затваряме очи и покрай нас светът не спира, само ние сме забравили да продължим. Има познати неща, има и непознати неща. И между тях са само вратите…