автор: yotovava

Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.

Дъхтеше люляково мракът,
прииждащ кротко за баира,
и в шлейф под звездните брокати
в стихналия дом прибираше

децата, кучето, прането,
усмивки, гласове и обич.
Едно обикновено детство,
в което нямаше посоки.

А тишината като мляко
узряваше до златно утро,
нетърпеливо да дочака
в божурите да се разпука,

с менгуши златни да закичи
ушите слънчови отгоре,
под звуци на оркестър птичи
да зейнат дървените порти.

И чанове с гласчета медни
по път синджирно да повличат
деня със сламени ревери.
Всяка стъпка бе обичане.

Така запомних синевата,
от която бях омесена.
Тогава мама беше млада
... и ме люлееше в ръцете.