автор: osi4kata

Извинявам се на децата си за всичко,
което съм им причинила
с действия,
бездействия,
прелюбодействия
(не буквални).
Извинявам се, че
съм си позволявала да бъда страхлива,
оправдавайки се с тях,
че съм била гневлива
(по същата причина),
Че съм преглъщала,
връщала,
пъшкала,
тръшкала,
въшкава
(с неосъществени идеи),
Че съм обичала,
наричала,
отричала,
тичала,
сричала
(несигурна в себе си).
Извинявам се на децата си,
че съм протестирала,
демонстрирала,
вибрирала
(емоционално),
но не съм умирала
никога,
докато го правя.
Извинявам се на децата си,
че съм искала да бъда цивилизована
в най-тъмния век на цивилизацията,
когато е трябвало
да ритам,
да блъскам,
да убивам,
да сривам,
да не бивам
това, което бях.
Извинявам се и се надявам
да не ме разберат,
да не им се налага
да бъдат в моето положение.