автор: Milvushina

Продължение от Мечтата на Оног (5)

Преди да е направил и крачка в кулата, Оног усети слабо парене под ходилата си. Той погледна надолу и забеляза, че се носи се на педя от земята. Очите му се разшириха като паници: едно беше да чете за магията в книгите, съвсем друго да я изпита на собствен гръб.
- Не се мотай – каза му Корнелиус без да спира. Водеше го напред по тесен коридор. Оног се разбърза и го последва. – Хана! Хана!!
Пред тях сякаш от нищото изникна дребна женица с престилка и къдрави бели коси, които се подаваха изпод меката й бяла шапчица.
- Стига си викал, Корнелиус. Чувам те.
- Това е Оног, Хана. Ще живее с нас. Настани го в малката стая под стълбището. Нахрани го, но първо да се изкъпе, не ща да ми цапа кулата с калните си крака. Наспи се добре, младежо! Утре сутринта започваме!
След банята Оног лакомо се хвърли на храната, която му донесе Хана, а щом се засити, се прибра в стаичката под стълбището. Беше много малка, със скосен таван, но имаше прозорче, което гледаше навън към двора. Полуоркът си мислеше, че от вълнение едва ли ще заспи с дни, но очите му се затвориха още в мига, когато сложи глава на възглавницата. Събуди се едва на другата сутрин, когато Хана раздруса рамото му:
- Ставай! Корнелиус те чака! – Оног сънено отвори очи, а Хана добави: - Не се бави. Ето ти чисти дрехи, твоите за нищо не стават.

Полуоркът веднага скочи на крака и надяна ризата и панталоните с тиранти, които Хана беше оставила за него. Нетърпелив да започне деня, той излезе от стаята и се огледа. Магьосникът го чакаше в предверието с чаша ароматен чай в ръка.
- Добро утро, господарю!
- Пппфт, господарю! – накриви усмивка Корнелиус. – Остави ги тия празнословия за феодалните старци от Съвета. Към мен се обръщай с маестро.
- Да, Маестро.
- Хубаво. Сега ела да ти покажа кулата.
Магьосникът отвори вратата и двамата излязоха във вътрешен двор. Оног се огледа и след като помисли внимателно, разбра какво точно го смущаваше. Отвън кулата изглеждаше като монолитна крепост без врати и с връх, който се губеше в небето. Във вътрешността, обаче, ясно се открояваха три отделни кули. Оног стигна до заключението, че цялото здание отвън е обвито от мощна илюзия.
- Сега отиваме в работната кула – обясни Корнелиус. – Запомни пътя към нея и не се отклонявай от него. В работната кула се намират лабораторията, библиотеката и хранилището. Това там е външният вход към кухнята и трапезарията, където Хана сервира закуската и вечерята. Двете стаи над нея са на сина и дъщеря ми. На върха там горе са моите покои. Не си прави труда да се търсиш сълбище. До тях се стига само с левитация.
Полуоркът хвърли поглед през рамо към третата кула, която се извисяваше висока, тънка и непристъпна. Едва на върха едва се забелязваше малко прозорче. Въпреки разстоянието на Оног му се стори му се, че завеската, която плътно го покриваше, леко се отдръпва само за миг.
- А в онази кула какво има? – попита той, заинтригуван.
- Там живее Валора. Ако ти е мил животът, стой далеч – отговори сухо Корнеус. По тона му ясно си личеше, че не възнамерява да обели и дума повече. Оног не разбра дали магьосникът му казва да не доближава Валора или кулата изобщо, но взе предупреждението му на сериозно.

Спряха се пред сива стена от гладък мрамор, на която имаше изобразено чудовище с тяло и глава на лъв, криле на орел и рибешка опашка. Магьосникът сложи ръка върху една от предните лапи и устата на чудовището се отвори, за да ги пропусне. Двамата преминаха навътре, а Оног се огледа. Работната кула изглеждаше точно така, както Оног си я беше представял: просторна и претрупана с хиляди чудати предмети наредени на лавиците до стените. Магьосникът плесна с ръце и млечнибелите глобуси, които висяха от тавана, светнаха.
- Това е основното помещение – каза Корнелиус. – Онази врата води до библиотеката, а онази – до лабораторията, но не можеш да влезеш там без паролата. И така! Клиенти приемам по два дни на новолуние. Всякакви ги има! Стига да плащат добре, каквото ни поръчат, такова правим – магически ключалки, амулети за защита, кодирани писма, всичко. Само с некромантия не се занимаваме, разбра ли? Знаеш ли какво е това?
- Да викаш и подчиняваш духовете да умрелите.
- Именно. Некромантията е незаконна. Също и бойните магии. Огнени топки и светкавици само в лабораторията или за самозащита. Ние, магьосниците, не сме войни и нямаме право да участваме във войни. Ясно ли е?
- Да, Маестро.
- Ето и първата ти задача. Искам да разгледаш много внимателно всички предмети в това крило и да ги опишеш в списък по азбучен ред. Ако не знаеш за какво служи нещо, ето това там е индекс, провери в него. Имаш една седмица.
- Една седмица? Само една?! – зяпна Оног. – Как ще успея за толкова малко време?!
- Тогава най-добре да започнеш веднага, нали? – усмихна се магьосникът и изчезна.
Полуоркът незабавно се залови за работа. Стори му се, че е изминал само час, когато Хана дойде да го повика за вечеря. Той неохотно я последва в трапезарията, където завари пъпчив младеж в компанията на красиво момиче с дълги руси коси. Двамата му се представиха като Корвин и Розана, децата на магьосника. Те не обърнаха внимание на страховитата външност на полуорка и го посрещнаха радушно:
- Татко не пуска никого в кулата – обясни Розана докато Оног поглъщаше втората си купа супа. – И навън не излизаме често.
- Голяма скука е – допълни брат й. – Радваме се да видим ново лице, дори да е грозновато като твоето. Добре си дошъл!
Корвин се ухили приятелски, а Оног за пръв път в живота си се почувства у дома.

***
Седмицата изтече много бързо. За да се справи със задачата в срок, Оног продължаваше работа и след вечеря, а последните два дни остана в работната кула чак до полунощ. На сутринта на следващия ден представи списъка на Корнелиус, който му хвърли разсеян поглед и му нареди да направи същото и със съседното крило. На края на месеца Оног сам започваше да се досеща накъде води това. Магьосникът очакваше от него не само да показва усърдие и постоянство, но и да помни добре и умее да разпознава кои предмети са магически и кои – не. Следващата задача, която му даде Корнелиус, беше да почисти лабораторията.
- Тук трябва да блести от чистота след две седмици. Работи без да чупиш нищо – повтарям, без да чупиш нищо. Само една строшена колба да съм намерил и кракът ти няма да стъпи повече в лабораторията.
Работата не беше тежка, но Оног постоянно се страхуваше, че по невнимание може да събори нещо и затова напредваше бавно. Вече започваше да разбира защо децата на магьосника го бяха приели с такава готовност – за разлика от чирака Анафел от книгата, в тази кула не се случваше нищо забележително. Разполагаше с много време да размишлява и скоро любопитството го загриза. Прекарваше съвсем сам по цели дни в лабораторията – Корнелиус не се мяркаше никакъв. Една вечер той набра смелост и попита Розина дали знае къде се губи баща й.

- В кулата е, в малката библиотека.
- Там ли изпълнява поръчките на клиентите?
- Ами, поръчки! Опитва се да направи голем.
- Това пък какво е?
- Преди години татко намерил много рядка книга, в която пишело за тези големи – съживени слуги от метал, които изпълняват всяка заповед на господаря си. Татко си е наумил, че ако успее да направи дори един, ще накара Съвета да ахне. Откакто сключи сделката с Валора може да си позволи да приема поръчки само два дни в месеца, а през другото време да работи по голема си.
Оног си спомни в каква връзка беше чувал името Валора преди и веднага наостри уши.
- За каква сделка става дума? – попита той уж нехайно.
- Тайна е!
- Хайде де, на мен можеш да ми имаш доверие – заговорнически наклони глава към нея Оног. – На кого ще разкажа, на епруветките в лабораторията ли?
Розина запърха с дългите си мигли и нави кичур от русата си коса около показалеца си. По палавото пламъче в очите й ясно си личеше, че изгаря от желание да му каже какво знае.
- Всъщност не ми е известно много, затова е тайна – прошепна в ухото му момичето. – Една вечер преди две години татко се прибра у дома много развълнуван и ни каза, че при нас във високата кула вече ще живее алхимик. Валора е под наем така да се каже. Ние с Корвин продаваме на пазара нейните еликсири и задържаме три-четвърти от печалбата. Двамата с брат ми никога не сме я виждали, обаче! Тя говори с нас чрез бележки – всяка седмица ни оставя списъци със съставките, от които има нужда. Понякога прилага указания към стоките си.
- Валора изобщо ли не излиза ли от кулата си?
Розина сви слабичките си рамене.
- Нямам представа. Баба Хана й носи храна два пъти дневно, оставя я на стълбите и после се връща за празните чинии. Още в началото татко ни предупреди да не безпокоим Валора, но Корвин беше любопитен. Веднъж се промъкна в кулата, остави на прага й отворена музикална кутия и веднага се скри. Каза, че вратата се отворила, но никой не излязал. На другия ден Корвин се събуди с ужасен обрив, а на масата в трапезарията намерихме пълна чаша и бележка от Валора. В нея пишеше, че ако още веднъж някой дойде неканен в кулата й, няма да изпрати лекарство. Корвин изпи отварата и се оправи веднага, но оттогава не смее и да припари до Валора. И ти стой далеч от нея, Оног.

Розина го увери, че не знае друго. Полуоркът не настоя повече, но в следващите месеци разговорът с дъщерята на магьосника не излизаше от ума му. Какво криеше загадъчнната алхимичка от кулата? Или може би криеше себе си от някого? Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно изгаряше от желание да разбули тайната й. Веднъж Оног набра смелост и попита Корнелиус за Валора. Магьосникът кисело отсече, че щом бъдещият му чирак има време да скучае, значи не му е дал достатъчно работа и го претрупа с тройно повече задачи. Момчето не посмя да я спомене пред него втори път.
Въпреки това упоритият по природа полуорк съвсем не беше готов да се откаже. След като обмисли всички възможности, той прецени, че единствено тъщата на магьосника, Хана, би могла да му каже нещо повече. Повечето пъти тя ловко отбягваше да отговаря на въпросите му, но Оног състави план. Една вечер той й предложи да измие мазните съдовете в кухнята вместо нея. Услужливо й наля вино преди да запретне ръкави, а Хана седна до печката да си почине с пълната чаша в ръка. Езикът й се развърза по-бързо, отколкот очакваше Оног.
- Алхимичката, виждала ли си я някога, Хана?
- Кой, Валора ли? – Хана отпи юнашка глътка от виното и цъкна доволно с език. – Не съм - и хич не ми и трябва. Не й е чиста работата.
- Мислиш ли, че е опасна?
- Кой знае! Нося й храна и гледам да се махна оттам веднага, мен не ме закача. Прехранваме се от нейните еликсири, но мен ако питаш, най-добре да се маха.
- Заради нея ли маестрото не пуска никого в кулата?
Хана отметна глава назад и се засмя така силно, че чак сълзи се показаха в очите й.
- Магьосник ще ставаш, а нищо не знаеш за магьосниците! – каза жената и отново отпи от виното. – Да притежаваш кула, ето какво те прави майстор магьосник! Можеш да си изградиш собствена, но затова се искат много труд и изключително магическо умение. Да превземеш нечия чужда кула също е решение. Не си ли чувал историята на многоуважаемия Корнелиус? Чичо му, при когото той чиракувал едва от пет години, умрял от старост. Ето как се сдобил с тази кула любимият ми зет – наследил я, понеже живеел в нея в онова време! Затова сън не го лови твоят маестро, а все крои планове как да впечатли Съвета. За тях е станал магьосник съвсем случайно!
Развеселена от виното и от собствените си думи, Хана отново се закикоти. Замислен, Оног изплакна остатъците от сапун по тавата, която миеше, изтри ръце и седна до жената.
- Хана? Магьосниците не се ли страхуват от чираците си?
- Да. Страхуват се.
- Чудно как изобщо майсторите изобщо се съгласяват да обучават нови магьосници – изрече на глас мислите си Оног.
- По същата причина, по която кралете и кралиците имат деца - отговори сериозно Хана и допи виното на един дъх. – Защото трябва да оставят след себе си наследници за времето, когато тях вече няма да ги няма.
Макар че разговорът бе поел в неочаквана за Оног посока, той осъзна, че е научил нещо много важно и го запомни. Разполагаше само половин година, за да докаже на Корнелиус, че е достоен да му стане чирак. А през това време, помисли си с усмивка полуоркът, нямаше да скучае.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ