`Сега да съмва колкото си ще.`
Гриша Трифонов
Сега да съмва колкото си ще.
Нощта ми до бездъх се изразходи -
от тук нататък няма накъде
през своите мълчания да броди.
Така и не постигна тишина,
под скърцащия стон на тъмнината
и в търсене на смисъл излиня,
в издирване на някакъв начатък.
Отпуска се. Оставя да тече
незаинтересованото време.
Сега да съмва колкото си ще.
Нощта ми е сломена.
И приема.