автор: osi4kata

Мила мамо,
Разбрах че Народа се вдигнал.
Всеки искал различни неща.
Недоимък не е като да имаш.
Искаш всичко. И искаш сега.
Мила мамо,
отдавна очаквах да съмне.
Да излезе лъвът
от съня си дълбок.
И ревът му по улици кални да гръмне,
да премине отвъд и да стигне до Бог.
Ти не вярвай на старите хитри муцуни
със зализан перчем и клиширани речници.
Те са зомбита, очипени и зли, и безумни.
Като кажат „обичам“ , имат предвид, че
обичат картечници
и пари. Страшно много пари.
на камари,
на трансакции, на банкноти,
на трашове.
Господа, мини-крале и другари...
Пипала са. Огромни. На Мафия.

Мамо, моля те! Изключи телевизора!
Не ги гледай, за Бога! Лъжат безбожно!
Не им вярвай, че изход отнякъде виждат.
Те са слепи и глухи за човешките болки.
Те са друга порода. Рогати лентяи.
Опашати влечуги с рептилски зеници.
Не ги слушай! Не искай и дума да знаеш
от предизборните им захаросани трици.
Чакай Него. Ще дойде на пръсти, безшумно.
С бяла риза, с момчешки перчем.
Ще говори по-тихо. По-тихо, но умно.
Ще пристигне човекът на новия ден.
Мамо, вярвай ми. Изключи телевизора.
Не предават програми за бъдещи хора.
Господ пуска Момчето със Бялата Риза
на площада. Във делничен ден. И отгоре.