автор: vania_vasileva

Есенни клади
Запали тамян.
Окади лицето си.
Да слеем Ин и Ян…

##....
Когато усмивката ми умря
(вишнов цвят,вкус на пелин)
разпиля се жаравата
от есенни листа.

Натежала от спомени
(мирис на препечен хляб)
чакам да ме стопли
покривка от изкуствен смях.

Когато студът косите ми пречупи
(нозете боси трева зелена газят)
и нави страхът ми на пурпурни спирали
умрях и аз - без любовта ни….

##....

Покрий лицето си, за да скриеш
лъжите, които по него пълзят
като
отровни лози,
като
бръшлян зелен и пиян,
като
цъфнала шипка.
Покрий лицето си, за да скриеш,
че то е траурна плоча, а гарван съм аз
и на мъртви криле нося мъртви слова.
…Ще прелея с вино свойта самота…

##...

Запали тамян. Окади лицето си.
Разсипи вино - не в чаши - в шепи.
Дай ми нафора
-не хляб
-не милост
Дай ми тяло.
Дай ми име.
Запали ме.
Аз съм восъчна свещица.
Приеми ме.