свободата
на нота
извън
петолинието...
... и ще звуча
като венецианска серенада
на щурец-гондолиер
под балкона ти
а реката ще потече наобратно
... и ще пулсирам
като звездокрили струи
на небесен водопад
в кръвта ти
а небесата ще се приземят
... и ще замирам
в неравноделната пауза
между два изгрева
на взора ти
а нощите ще синкопират
... и ще раздирам
минорната баладичност
на прехапаното разстояние
между нотите
докато
ПЕТОЛИНИЯТА ЗАИСКРЯТ ДИАМАНТЕНО
