автор: stambol

Тя дойде и съвсем неочаквано
шепа златни листа ми подаде...
И долиташе песен на чанове
от високите горски ливади...
И вървяха нагоре пастирите,
и дърветата кършеха клони.
Тя надуваше весело свирките.
Тишината ехтеше прогонена...
Уморена надничаше в дворове -
шумолеше в дланта на метлите.
И застилаше вятър стоборите
с ранобудния глас на петлите.
А гнездата от влага удавени
под стрехите мълчаха унесени...
И кръжаха забравени гарвани
в този ден, неочаквано-есенен...