В опровержение на светлата прогноза
денят е купесто-дъждовен и студен.
Край мен потоп от сива зимна проза.
Стихът-седмак се дави нероден.
Каква е тази, в края на сезона,
непредвидима вирусна тъга?
Избрала мене - скромната персона,
за свой покорен, търпелив слуга.
Едва ли мене точно. Или просто
и тя в дъжда студен, опроверган
е търсила отворен праг за гости.
Макар отдавна друг е тук желан.
Последен зимен ден - прощална поза
на пътника - сезон опечален.
Нуждая се от пролет - пълна доза.
И весел триолет... за мен реден.