автор: KBoianov

Помилуй Господи земята родна
и майките с очи от скръб изпити.
По дух богата, ала не свободна,
владяна от крадци и бабаити.
Помилуй Господи нивята голи
и къщите порутени на село,
посечените ябълки на двора,
труда на селянина с пот на чело.
Помилуй Господи трънливите гробове
на старите, потъващи в недрата.
Мълчи народът в страшните окови
и няма вик , и няма зов душата.
Помилуй Господи иконите безоки,
погубената в храмовете вера.
Светци оплакват нейде отвисоко
ограбеното бъдно и треперят.
Помилуй Господи кръвта ни скъпа,
децата ни – аргати във чужбина.
Откъсваме ги с болка от сърцата
и плачем, че остават без родина.

Извикай Господи, ти позови душите
да станат от тракийските могили!
Да си припомним дните страховити,
дедите ни със меч се появили!
Извикай Господи, извикай знамената
и българския дух – юнашко племе!
Да разлюлеем чак до небесата
съдбата ни свещена в мрачно време!
Извикай Господи, смажи крадците
и дребните човечета жестоки.
Достойно да си вземем съдбините,
главата си да вдигнем нависоко!
Извикай Господи, да знай Европа,
че бедни сме, ала по дух богати!
За милостиня няма да похлопаме
и няма да ви правим салтанати!

Извикай Господи и разтвори скрижали
- на миналото дебрите духовни!
Светът да ахне от вълшебства засияли,
да коленичи пред прозрения съдбовни!