автор: Rodenavlotos

„Притесняват те и те оскърбяват?/ Не превивай пред тях рамене./ Само плодни дървета се брулят./ Безплодните – не./- Руми

Насред Вселената,
насред площада на света,
седяха,
а времето се вихреше като спирала,
засмукало човешка плът и суета
и само в тях,
незнайно как или защо
бе спряло.

Седяха тримата-
Хайям, Руми́ и Рудаки́-
частици прах на Господа в окото
забити днес- не утре, не преди,
и си говореха
каква измама
е животът,

как прецъфтява всичко в нас
и покрай нас
и как Смъртта е колело,
а ние- спиците,
как всяка жива твар си има своя час
и как Смъртта е гарван,
а човек мушицата,

която дръзва да се мери
със Вселената
по ум и мъдрост
и не се бои.
Седяха- скромни
в осъзнатата си тленност
и вместо с камъни,
Смъртта замеряха със рубаи́.