автор: iszaard

Пак стенат миговете
от моите измолени неволи.
Не ме отричай ти! -
останала без дъх се моля.

Една особена,
тръпчива и безмълвна самоличност
преда от спомени
за някакво несбъднато обичане.

Гневът напразен е.
Но искам и разкъсвам любовта.
Това е слабост.
Горчива безпричинна нищета

от чувства радостни,
тревожни, недодялани, сънливи.
Напълно сраснали се
с неважна и абсурдна перспектива.

И все пак, думите,
сълзите или клетвите превзети
са недостатъчни да угасят
това, което свети.