Какво те кара да се чувстваш
прашинка подета от вятъра
- страшната дума "живот"?
Може би търсиш приятели,
а пък намираш кивот.
Може би мъчиш душата си
с спомени от младостта
и живееш не с настоящето,
а с пропуснатите неща.
"Нямам, не мога, не искам..."
в речника ти царят
и се чувстваш изстискан
и живееш в кошмар.
И обичаш да плачеш
за това, онова,
вместо зъби здраво да стиснеш
и направляваш свойта съдба.
Затова ще те носи и разпилява
вятърът и любовта.
Потърси в мъдростта на душата забрава
и живей без суета.