автор: suleimo

/ Ехо от разказа " Хакер" /

Когато сутринта отворих очи, без да подозирам какви изненади ми е подготвил живота, се усмихнах . Не знаех ,че е за последно. Знаците на съдбата ли да следвам или здравия си разум. Казах си " Днес няма да позволя на никой да изтрие усмивката от лицето ми."

Уви, когато тази мисъл прелетя през съзнанието ми, вече усещах, че някой пак ще ми размаха пръст.

Дилема- да бъдеш с любимия човек, но без грам социални контакти, лично пространство нула. Обратния вариант е ясен. Думата ГРЕШНИЦА е татуирана на гърба ми. Когато я чуваш толкова често, забравяш собственото си име. Deja vu от минал живот. Не може никой да ми говори мили думи, да ми се усмихва, аз да говоря с някого. НЕ МОГА ДА ПИША КАКВОТО ИСКАМ.

Избора е мой. Ще кажете някой и толкова нямат. Ама те са си такива, слепи за възможностите, които им се предоставят. Някой ми каза " И в двата варианта ще си нещастна, не прави и други хора такива. Вземай решение и да се свърши." И понеже съм оптимист и вярвам в добрата енергия, никога не бих наранила, някого умишлено, само себе си.

Избора е направен.