автор: jantreya

Честит празник на любовта и виното!

Изпий ме бавно като чаша вино.
В началото горча. От тишината е.
На тихо зрея толкова години.
Вкуси ме, усети и дай нататък!
Навярно от тъгата е тръпчивото,
но в него има нещо от земята.
Ухае на трева и съпротива.
След малко ще отмине. Дай нататък!
Взривява те за миг дъхът на билки
и слънчеви протуберанси кратки.
Усещаш леко киселата жилка
на недоволство?! После ставам сладка.
Къпиново ухае. На кръвта ми.
И ягоди преплитат вдъхновения.
Дъхът на мандарини ще подхрани
миг коледно и южно настроение.
Ти просто затвори очи и чувствай
как ходи по езика светлината.
Тя идва от дълбокото в изкуството
да съхраниш живота си в душата.
Изпий ме просто! Аз съм старо вино.
Узряло, малко тежко, но разкошно,
чаровно с привкуса на медовина,
с магичност самодивско-полунощна.
Изпий ме сам! Това не е самотност.
В компания си губя аромата.
Единствено за тебе съм приготвена.
Замайвам и сърцето и главата.