автор: eres

Беше греховно млад.
Синеок.
Беше нежен и силен.
И красив като бог.
Годините бавно дълбаха
бразди по лицето,
в душата.
Припламваха в тъмното
мълнии.
Валяха песенни дъждове.
И се възраждаше тревата
на разсъмване,
попила нови грехове.
И пак пълзяха пролетни мъгли,
И пак цъфтяха есенни кокичета!
Земята в бяло се обличаше.
А времето отлиташе,отлиташе!...
Животът много ни отне.
Но много повече ни даде.
И любовта не ни предаде!
Той
вече не е греховно млад.
Не е мой Бог- за мене е Съдба.
Не знам молитвени слова
и кръстен знак все още не умея.
Молитвата ми е езическа!
Пази го, Провидение,
от Злото,
неназовано и многолико-
нечакано...
От него самия пази го понякога.
Дори и от мене!...