автор: ZAGORA

Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,
на марината от туршии и на прокиснати и смачкани грозда.
Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,
промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.

Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити.
Оглеждах се и търсех от надежда тръпнеща, какво- не знам.
Очаквах да се взривя от нелогичност сред избухнали събития
и търсех себе си,крещейки през сълзи в безгласния си храм.

Отхвърлях съкрушено внезапни светлосенки от шепоти и смях
и пак се взирах до безумие, до слепота, до пулс опасен.
Мистерия е да обичам себе си чрез него, до страдание и грях,
нагазила в пространството на вечерта прекрасна.

Момче ли търсех в есенната нощ с ухание на младост
или духът си влюбен в себе си и засиял от неизвестност?!
Сред великолепието на недокоснатата еделвайсна радост
все още съм частица дишаща и видима в света чудесен.