Нарамил на духа си несполуките,
провираш се през бурени и дим.
И всичките ти пътища са пусти -
по тях не преминават пилигрими.
И по-далеч от вчера ти си даже
от истинските порти на доброто,
не виждайки, че в своята отдаденост
трагично разминаваш се с живота.
Подобно на Сизиф си се нагърбил
с неща, уви, болезнено познати.
Детето в теб проплаква. И помръква
на слънцето палитрата в душата ти.
Ти просто остави светът да тича
по пътищата свои изначални.
Това, което днес ти се предрича,
е може би поредната баналност.
По твоя път не плачат пилигрими.
В сърцето ти не шепне любовта.
И сух е в тебе изворът е без име.
Не му достига само свобода.
В кафез да я откриеш невъзможно е.
Изчезва като утринна роса
под сянката на първата условност.
Не ти е нужно нищо, казва тя.