автор: esenna

Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...


Бисера се появи на белия свят с името си. Тя просто се изтърколи от майка си едно пролетно утро - не изплака, а издаде звук подобен на гукане. Беше с отворени очи и всички лекари и акушерки се събраха да гледат този ангел, който се роди в русенската болница на 05.05 1960 г.
За майка си тя беше второ дете и раждането й беше приятно изживяване за Поля - жена на 30 години. Момиченцето беше бяло и русо с пухкави ангелски къдрици и розови бузки. Докато я миеха и повиваха акушерката редеше усмихната :
- Ама каква си ми ти , истинско бисерче, така се отрони от майка си , толкова си прелестна!
Така Поля реши, че момиченцето й ще се казва Бисера. Беше щастлива майка, обичана и предана съпруга. След като дари мъжа си с прекрасен син , сега я изписаха от Родилното с прекрасно бисерче в ръце. Баща й я пое с нескривана гордост и широко засмян тръгна напред, щастлив и очарован от рожбата си.
Бисера не само се роди леко и дори някак странно, но и растеше без да обезпокоява никого. Докато другите й връстници плачеха по цели нощи, тя спеше сладко до сутринта , майка й си почиваше и всички й се радваха. Проходи смело и здраво още с първите си стъпки - като че ли светът беше създаден за нея. Растеше спокойна и уверена, обичаше всички, не се караше и не спореше с никой. Семейството й беше сплотено , имаше си своите традиции и порядки и пуританското й възпитание не й тежеше. Напротив - тя приемаше думите на майка си и баща си за закон още от малка. Когато майка й я заведе в музикалната школа и я прослушаха решиха, че трябва да свири на цигулка. Уроците не й тежаха, напредваше със същото спокойствие и упоритост , с които се роди и растеше. В Музикалната гимназия беше една от добрите цигуларки и ученички. Често класната й казваше през смях, че Бисера е на самоотглеждане. Родителите й имаха пълно доверие и тя не ги разочарова. Когато завърши Гимназията, замина да работи в Симфоничният оркестър в Шумен.
Защо Бисера не пожела да учи висше образование и тя не знаеше - водена през целия си живот от някаква вътрешна интуиция, която нито един път не й измени и сега се отдаде на нея . Замина спокойна , с малък куфар и цигулка в напълно непознат за нея град.
Когато пристигна се представи на директора си, той й даде веднага ключовете на гарсониера и през 1979 г. Бисера заживя сама и започна да работи в Шумен. Работата й беше интересна, не беше свирила в голям оркестър, майка й идваше често на гости, брат й също.
Като всяко младо момиче имаше хубава компания с която често ходеха летните месеци до Варна на море за по един ден, после тръгваше на екскурзионно летуване. Естествено беше да има и много ухажори. Мисълта за женитба като че ли не се беше родила още в главицата й , но майка й беше тази , която започна да се притеснява, че не се е омъжила. Получила за една година десет предложения за женитба , Бисера се смееше или мълчеше със загадъчната си усмивка. Когато отиде на екскурзионно летуване в Рила през 1987 , се запозна с Красимир. Млад мъж, химик, прекараха едно прекрасно лято. Тогава Бисера каза на майка си:
- Ето, мамо, срещнах човекът , за който ще се омъжа. Знай, че не съм влюбена в него, но ти казваш, че съм закъсняла и…може би наистина ми е време - последното каза през звънкия си смях.
Сватбата направиха в Шумен с много приятели и близките си. Красимир я обичаше. Усмивката й, мълчанието й, странната загадъчност, които излъчваше, смехът й ,който бликваше като планински извор - всичко това го пленяваше. Често отиваше на работата й и я гледаше без тя да знае. Вечер ходеха на гости, приемаха приятели, а нощите често шепнеше :
- Бисе, ти си истински бисер в живота ми!
Когато около година след като се ожениха тя каза на Красимир, че е бременна, радостта му беше неописуема. Като химик веднага написа на един лист за всеки месец какво трябва да яде задължително, какво да избягва. Тя се смееше щастлива, в Русе семейството й прие новината също с голяма радост. И всичко беше толкова красиво и естествено - точно както странния начин , по който се беше родила. Щеше да продължи така, знае ли някой, ако не беше раждането. Щастие за майка й , за Бисера то беше първият голям кошмар в живота й. Получи болки една ноемврийска нощ , в осмия месец и веднага я приеха в родилното . Включиха й система. Красимир обикаляше отвън притеснен и объркан, раздразнен и нетърпелив. Но вместо болките й да престанат, те ставаха непоносими. Два часа след включването на системата й един лекар откри, че са объркали лекарствата и вместо да й вливат лекарство за задържане, те й вливаха за предизвикване на раждане. Бисера прикована на разни апарати само успяваше да въздъхне с глас. Накрая се наложи да роди с операция. Бебето беше момченце, което веднага сложиха в кувьоз. Бисера се радваше и безпокоеше едновременно, получи много цветя и подаръци от Красимир, майка й дойде да й помага. Изписаха я две седмици след раждането. Тя отдадена изцяло на рожбата си не обръщаше внимание на парещата болка в областта на операцията, а и никой лекар не пожела да я погледне. Прибра се в къщи с малкия Радостин и започнаха грижите. Денонощно бдеше над него, кърмеше го, но той беше плачливо малко бебенце, не искаше да яде , не наддаваше, тя се притесняваше. Когато една вечер Бисера помоли Красимир да погледне операцията й той се уплаши - беше силно възпалена . Веднага я заведе в болницата където след прегледа дежурният лекар каза, че е заразена при раждането със стафилококова инфекция, написа й разни мехлеми за мазане и поиска на другия ден да отиде на изследване за кърмата. Тя се оказа единственото незасегнато и Бисера вече превита на две продължи да упорства с храненето на Радостин. Измина месец от раждането му, но той не наддаваше и грам. Тревогата обхвана като че ли всяко ъгълче на апартамента им. Бисера плачеше, инфекцията й се задълбочаваше, Радостин плачеше от глад ли или от нещо друго неоткрито и тя не знаеше. Започна да губи доверие във всичко и във всички, а това беше , което й даваше тая вътрешна сила през целият й живот - доверието в целия свят. Една вечер майка й не издържа, обадиха се в Бърза помощ, дойде лекарски екип и вземаха решение да пренесат детето и майката в София. В Шумен в Родилното вече имаше осем смъртни случая на деца и майки от стафилококова инфекция. С медицински въртолет Бисера замина за София заедно с Красимир. Пристигнаха в болницата в Шейново - посрещнаха ги една нелюбезна намусена сетра и й даде пелени за бебето да го повие . Взе неговите и ги изхвърли. Помещението беше много студено и Бисера бързо го облече, но малкият Радостин плачеше силно. Вкараха ги в една стая, включиха система и на бебето и на майката.
След 24 часа Радостин почина от пневмония.
Бисера не разбра какво се случва. Не можеше да го приеме по никакъв начин, не помнеше как се прибраха с кола в Шумен. На другия ден - точно на 40-я ден на малкия Радостин беше неговото погребение. Бял ковчег, бели цветя, всички плачеха - само Бисера не отрони и сълза. Те , всичките й сълзи бяха заключени някъде и тя не знаеше къде , тежаха й до пръсване, но не излизаха. Прибраха се в къщи. Тя легна и заспа. Седмица след всичко случило се, се надигна за първи път от леглото. Трябваше да ходи пак на лекар - този път отиде на препоръчан опитен специалист, който каза, че инфекцията й е отминала, но по-рано от 2 години не бива да си позволява второ дете, защото винаги има опасност тя отново да се възобнови.
Прибра се в къщи с чувството за вина,че тя е оцеляла, а малкото й бебе отиде при ангелите… Стана най-мълчаливият човек на света, на работа не ходеше, с Красимир не разговаряше, а когато майка й се обадеше по телефона отказваше да говори и с нея. Затвори се и се пресели в някакъв странен свят.Животът й потече в тези два километра до гробището където ходеше всеки ден и носеше бели цветя на рожбата си. Всеки ден! Познаваше всяко камъче и тревичка по пътя си, който извървяваше. Като че ли зла прокоба я застигна и обрече на това непосилно бреме. Красимир се опитваше да говори с нея, той преживяваше загубата на Радостин също много тежко. Разви диабет за кратко време, но Бисера го беше извадила от живота си. Тя живееше с рожбата си в някакъв измислен свят и това беше единствения смисъл на живота й. Започнаха скандали, избухвания, злостни подмятания, Красимир си искаше живота, тя не можеше да му даде нищо повече. Напълня за кратко повече от 30 кг. Когато една вечер излизаше от банята загърната в халата си Красимир я погледна:
- Погледни се, на какво приличаш, аз такава ли те вземах?
Тия му думи я прерязаха, прибра се в хола и плака цяла нощ. Това беше и края на отношенията им. Бисето продължи да ходи всеки ден на гроба на Радостин, Красимир се отдаде на пиянство и компании, започнаха разни жени да остават да спят при него. Бисера виждаше всичко и мълчеше. Един ден тръгна внезапно и за себе си за Русе. Още от вратата разказа на майка си всичко — вечерта говориха дълго, но никой не беше съгласен тя да се разведе с Красимир. А Бисера обвиняваше всички за трагедията , която я сполетя. Дори когато затвориха Родилното в Шумен поради пламналата епидемия, не се успокои. Единствената й мисъл, която блуждаеше в нея беше - дете. Красимир също не пожела да се разведат и тя неразбрана от всички близки ,захвърлена от съдбата, се потопи в белите цветя и гробчето. Една година след смъртта на детето й в нея изведнъж се оформи една единствена мисъл - секс. Да, секс, това е нейното спасение, само по тоя начин можеше да има дете. Не я интересуваше, че Красимир продължаваше да й изневерява пред очите й, нямаше място за гордост , нямаше и време - тя искаше дете, усещаше, че само това може да й помогне! Една вечер го допусна в стаята си - когато кратката им любов свърши тя стана от леглото и каза:
- Красимире, сега забременях, ще си имаме бебе.
Той всъщност мислеше, че е полудяла от всичко случило се и много не й обърна внимание, но Бисера така и не го допусна до себе си повече в живота си. Когато се установи, че е бременна дори не му каза. Едва в шестия месец той й обърна внимание :
- А, ти да не си бременна или още по-дебела си станала? - тя само се усмихна и излезе.
Отиде при директора си , помоли да й даде друго жилище, не искаше нищо да й напомня за преживяния кошмар, а той се оказа човек. Наистина й даде ново жилище, тя накара Красимир да премести всичко, нареди хола като за идващо бебе и замина за Русе. Роди в русенската болница прекрасно момиченце, което нарече Александра. Сега всичко беше наред, на 40 - я ден я кръсти в църква. До шестия й месец стоя в Русе. Бисера беше здрава и Александра беше красиво здраво момиченце. Красимир дойде , радваше се , само в един миг погледна жена си :
- Ти успя, Бисе!
Повече не приказваха. Бисера се разхубави - беше щастлива. Когато се върна в Шумен занесе голям букет от бели рози на Радостин и тихичко му каза, че сега си има сестричка и повече няма да идва при него, защото трябва да се грижи за нея.
Така животът й потече в утъпкания път на щастливото майчинство. Не се отделяше от Алекс, не пропусна нито едно нейно движение,звук или усмивка. Вечер обикновено Красимир влизаше да ги види, постояваше малко и после се прибираше в кухнята с поредната си шумна компания. Алекс стана на 3 годинки, беше като истинска принцеса и радваше всички съседи и приятели на Бисера. Тя често я водеше на работа и си правеха двете разходки. Стоеше с нея на всеки пясъчник, на всяка люлка. Взема я да спи при себе си и така Алекс израсна до тринайсетата си година. Когато тръгна на училище майка й я водеше и я вземаше - това продължи до седми клас. Не ходеше на работа, Красимир беше човекът, който трябваше да подсигури парите. Бисера имаше една единствена мисия в живота си - да отгледа единствената си дъщеря, защото в силното си желание за дете не изчака задължителните две години и вече не можеше да се надява на друго дете.
Алекс беше силна ученичка, прилежна, кротка, мила, всички я обичаха, радваха й се, когато завърши седми клас кандидатства в Техникума по химия. Първата година мина благополучно като само няколко пъти майка й отиде отново да я посрещне, но тя си беше тръгнала с приятелки. Полудяла от тревога тичаше в къщи и винаги я намираше спокойна на бюрото си да учи. През втората година в техникума внезапно извикаха Бисера в дирекцията - оказа се, че Алекс от един месец не е ходила на училище. Обля я студена пот - не, това не беше възможно, тя я изпращаше до вратата, виждаше как влиза и постояваше пред сградата. Всяка вечер Алекс учеше. Отиде си в къщи и зачака. Това беше първата вечер когато Алекс се прибра в 23.00 часа. Спокойна, тананикаше си, видя майка си, поздрави я през смях , отиде в кухнята , размени няколко думи с баща си и се приготви за лягане. Бисера я гледаше мълчаливо , не издържа и предизвика разговор. Алекс се държа почти нагло - оплака се как нейните съученици си имат собствени легла, стаи, ходят си по дискотеки и никой родител не ги придружава до училище , никаква лична свобода нямала и това й било омръзнало. Бисера я слушаше смаяна. Беше убедена, че прави най-доброто за дъщеря си , а какво се оказа… Последните й думи бяха най-тежки:
- Ти, мамо, като си загубила едно дете не разбра ли до сега, че ще загубиш и мен и всяко следващо, ти нямаш приятели, нямаш си свой живот, татко поне си има любовници, мислиш, че не знам, ти дори и един любовник нямаш, никой не те обича, защо аз трябва да съм ти отдушник, аз си имам свой живот, разбра ли?
Алекс си хвана завивката и отиде да спи в кухнята при баща си.
Бисера стоя така цяла нощ като вкаменена. Една бяла празнота я обгърна. Искаше поне Алекс да учи и да ходи на училище, но нейната неспособност да наложи с думи, да убеди някого в правотата си и сега й попречи да спаси дъщеря си. Чу ги как излизат - баща и дъщеря и продължи да стои така . Към обед стана - отиде при Красимир, поиска му пари , избра хубаво голямо легло на Алекс и зачака в къщи да й го донесат. Купи й нови чаршафи и възглавници. Отново не отрони и сълза, макар, че всичко в нея плачеше и пищеше от болка. Когато Алекс се върна от училище видя свой кът в хола, зарадва се, прегърна майка си, целуна я, избърбори ’’Обичам те, мамо, нали си знаеш’’ и излезе. Така започнаха най-трудните години за Бисера. Красимир виждаше какво става , но не взимаше отношение, макар и да обичаше дъщеря си , той нямаше с нея силна връзка. Бисера отново се върна на работа. Постоянно я викаха в училището на Алекс -или не ходеше на часове, или бягаше от определени, беше сериозно застрашена от изключване. Едва на 15 години и половина , какво щеше да прави?! Нищо не помагаше -никакви разговори, дори и няколко скандала имаше, но Алекс спокойно казваше:
- Всеки със своя си живот , мамо и със своите си проблеми, нали се разбрахме, хайде погледни се малко, погрижи се и за себе си, остави ме на мира!
Бисера ходеше на работа, Алекс започна да се губи от къщи по цели седмици, после месеци, изключиха я от училище, а Бисера не знаеше къде е тя , за да й съобщи това. Замаяна от всичко, което се случваше две години тя ходеше на работа и после бързаше да си е в къщи , ако се обади Алекс по телефона да не пропусне, вече се молеше само да е жива и здрава. Помоли да я преместят да свири на последния пулт , за да може да излезе веднага , ако се наложи. Не забеляза когато до нея един ден седна някакъв колега. Дълго време дори не знаеше и името му. Едва когато след около година Алекс се прибра в къщи и остана повече от три месеца по Нова Година, Бисера разбра, че той се казва Дарин и е от Варна. Малко поуспокоена от това, че вижда Алекс всеки ден до себе си , тя започна да разговаря с приятелките си, с Дарин. Възвърна се цвета на лицето й, блясъка в очите, дори слаба усмивка се появяваше когато Дарин се шегуваше и се смееше. Алекс не обясняваше нищо - къде е била, какво ще прави, а Бисера не смееше да я попита, само се молеше да е край нея и да я вижда , че е здрава. На празненството за Нова Година отиде за час по задължение и с леко отегчение танцува два пъти с Дарин. Когато си тръгна той я догони и я попита:
- Бисе , правя едно турне в Германия сега януари месец - става дума за оперета - само седем цигулари сме, съгласна ли си да дойдеш?
Тя помълча и го помоли да му каже на другия ден. Върна се в къщи, видя, че Алекс си е в къщи и говореха нещо с Красимир, който странно, но беше сам и не пиеше. Успокои се. Едва преди да си легне се сети , че има предложение за турне. Отиде при Красимир и го пита има ли проблем , ако приеме. Той й каза да си вземе решението сама и да не се безпокои за тях. Тогава нещо в нея се скъса. Сутринта на репетиция каза на Дарин ’’Да’’ и за първи път забеляза, че той има най-дълбоките сини очи на света.
Замина на турнето като си наложи спокойствие, взема си довиждане с Алекс и с Красимир, щеше да се върне след два месеца. На турнето видя друг свят , гледаше на всичко с други очи. Хора край нея се радваха на живота и никой не трепереше в постоянен страх за детето си , за живота му , за работата си. Страх там нямаше. Бяха малък оркестър, Бисера свиреше до Дарин, който се оказа най-чаровният мъж. И тя не разбра кога точно той навлезе в живота й - но след първата им нощ се почувства като шарен балон , светещ от щастие, който лети високо понесен от вятъра, за първи път позна щастието на влюбените. Прекара два месеца сияеща от любов и сърцето й пърхаше по непознат за нея начин. Толкова щастие и ласки, толкова любов никога не беше изпитвала. Искаше й се да потъне в неговите сини очи и да се изгуби там завинаги. Знаеше вече, че той е женен и има две деца, но винаги е живял далеко от тях – работил години наред в Кайро в Опера -хаус, после пътувал по много и дълги турнета. Успял да победи рак на гърлото, Дарин беше човек, който обичаше живота с всичките му светли и тъмни страни. Когато един ден Бисера се престраши и за първи път разкри голямата си болка , той я слуша с такова съпричастие и разбиране, че това тя не забрави до края на живота си. Дълго я държа в прегръдките си , люлееше я като бебе и я успокояваше , а от нея изведнъж бликнаха всички ония сълзи, които толкова години я изпълваха. Нощта се любиха с непозната за нея страст и любов, сутринта се събуди грейнала като истинско сладко слънце. Така пробуждането за живот на Бисера стана в Германия и то естествено беше предизвикано от единствената й истинска любов в живота.
Когато се върна в Шумен, Алекс беше заминала за София. Красимир беше съкратен от работа. Увиснаха на нейните пари от турнето. Вече пораснала, може би, Алекс започна да се обажда през няколко дена къде е и какво прави - работеше като сервитьорка най-често, като дисководеща, имаше приятел, живееше на квартира, пари от родителите си не искаше. Един ден се обади по телефона и помоли баща си да я вземе от София, че е изкълчила крака си. Грижите по Алекс не секваха, а Бисера ходеше на работа с нетърпение да потъне в сините дълбоки очи. Дарин идваше, отиваше си, после пак си идваше. Тя се грижеше за него като за свой съпруг. Алекс остана в къщи отново три месеца. Бисера всеки следобед беше с Дарин. Той и репарираше цигулката, ходи на някакво турне, подари й скъп лък и комплект струни, тя го очакваше търпеливо и прие двойнствения си живот, защото така се чувстваше жива. Опитала да живее по няколко различни начина, най-после откри, че истински жива може да се чувства само, ако обича и е обичана истински. Всичко друго е преходно и през ум не й минаваше, че най-несигурното нещо на този свят и най-загадъчното е именно любовта. Отслабна без да усети и стана като младо момиче. Красимир не можеше да я познае. Той поостаря, вече не търсеше шумни компании, жени, очакваше доброто в Алекс да проговори и да се върне в къщи - само тогава се чувстваше добре. Беше започнал работа , но не беше добре здравословно, диабета му се влоши и се наложи да премине на инсулин.
Когато Дарин за първи път отказа на Бисера разговор по телефона, тя си наложи да бъде спокойна. Това се повтори, потрети. Турнетата му в Германия престанаха, парите не стигаха и тя тръгна на турнета в Америка. Всеки път носеше много подаръци на Дарин. Той беше започнал да ходи в Пловдив и там поправяше музикални инструменти, започна да ходи на частни турнета. Често се обаждаше през нощта:
- Бисе, след час съм в Шумен, ще се видим ли?
Тя ставаше веднага, изкъпваше се, приготвяше се и излизаше - чакаше го на тяхното кръстовище , влизаше в колата и потъваше в очите му. По цели нощи се любеха в колата. Сутринта рано се прибираше в къщи. Така крадеше от живота малки парченца щастие. Беше се примирила със странния живот на Алекс, Красимир беше нещо като шкафче, на което можеше да се облегнеш при нужда, парите носеше тя от турнета и за две години изплатиха всичките си заеми. С Дарин се виждаха все по-рядко, той напусна Шумен, разминаваха се между турнетата си, но нейната обич беше все така жива. Когато се върна 2007 година от Америка, Красимир я посрещна с новината, че Алекс е заминала за Холандия с приятеля си. От толкова много години Бисера не беше плакала, но сега не можа да задържи сълзите си. За колко време, какво ще прави там - не се знаеше. След седмица се чу с Дарин, който й предложи да замине за Кайро на неговото место в Опера хаус . Тя прие без колебание - беше сърдита на целия свят-толкова години се отдаваше без да помисли за себе си на близките си и в един момент всеки си поемаше някакъв път без дори да я попита. Една колежка й каза, че Дарин имал приятелка в оркестъра , с който пътувал. Това прие болезнено, но и примирено. Беше свикнала в живота й да й се отпускат малки порцийки радост.
В Кайро два месеца ходеше на работа и като се върнеше само плачеше. Понякога говореше с Дарин, който й обещаваше, че след година ще отиде при нея и ще живеят заедно. Питаше Красимир за Алекс и се опитваше да привикне. Две години работи в Кайро. Видя много интересни неща, преживя грандиозни спектакли, запозна се с много нови хора. Но в края на вторият сезон беше изтощена от копнежа по сините очи на Дарин.
Върна се в България, обади му се - видяха се и още когато го погледна разбра,че това е краят. Прекараха целият ден заедно, изслуша всичките му упреци защо се е върнала и как той почти си бил уредил да отиде при нея, трябвало само още няколко месеца да минат. На другия ден той заминаваше за Германия, любиха се зажаднели един за друг и когато накрая я целуна още задъхан , тя чу:
- Таня…
Почувства се неудобно, стана, веднага отиде в другата стая. Вечеряха, говориха дежурно и вечерта той замина за Пловдив.
Това беше последният път когато Бисера видя най-честните сини очи, които събудиха в нея жената.
След два месеца Дарин се върна от Германия болен, оперираха го от апандесит, по време на операцията получи инфаркт, изпадна в кома и повече не се събуди.
Тя не го видя. Завлачи отново траур, безбрежни празни дни. Алекс се обаждаше почти всеки ден от Амстердам,работеше в отдел за реклама, беше щастлива с приятеля си , говореше зряло и обещаваше скоро да се видят.
Красимир боледуваше, ходеше на работа, а Бисера броеше дните – три дена, девет дена … един месец, два месеца от както Дарин си замина, угаснаха сините очи.
Алекс се върна от Холандия сама - беше радостна , излъчваше странна светлина — с грейнали очи каза една вечер на майка си:
- Мамо, бременна съм!
Радостта ги обгърна и след толкова години майка и дъщеря се прегърнаха , плакаха, смяха се…Бисера беше отново щастлива. Казаха на Красимир вечерта и си направиха празнична вечеря. Така отломките от едно разбито семейство се събраха отново заради малкото момиченце, което се роди след шест месеца. Ощастливи и осмисли живота на баба си и на дядо си. Бисера с тъга понякога си спомняше за всички трудни и сладки моменти в причудливият си живот, но когато чуеше сладкото гласче на малката Сияна разбираше, че това е най-истинското щастие в живота й-да отгледа две дъщери.