автор: lastvals

С прекрасната си осанка,
с природното си величие
жалки хорица те, осъдиха на страдания и безличие...
Стопанина , стопанката , мръсни и дрипави
вонящи на вино и лук - тези създания - ,,венец на Природата ,,
стопанисват те със прасетата , теб -Горският цар - Дете на Природата...
Овързана със синджири и кожи , танцуваш за хляба си...
Танцуваш , а те викат ли викат канят да оправят на един махмурлука,
на друг да ,, подсладят,, пиянството , да се покланяш на ,, кандидат,, хората...
Със зверска захапка те ръфа желязото, което с каиша минава през устата.
Навярно е кухо голямото ти сърце...
Живот - в срам и безчестие , не за теб , за ,,човеците,, ;
пияни идиоти в тъпо веселие...
Проклинам ,,господарите ,, , вървя , плача , викам и ...отминавам .
Очите ти, О Господи , бездна страда-
ние.
Прости ни , че се наричаме хора -
Да разкъсаме веригите , да счупим халката ,
шапката с дребни монети да стъпчем ...
Мецо , Мецо , Мецано - ти цар във гората , господар в планината
прости на човека, че остана бездушно създание...
Прости, но всеки от нас как да се опрости , ненамесата и мълчанието
са по страшни и лоши от явното зло...Имаме примери, примери.
Какво , какви сме , кои сме хората - няма общ отговор...
Всеки сам отговаря в най - тъмния кът...
Мецо, Мецо , Мецано...


2000г. Написано и изпратено на ф-ция ,,Четири лапи ,, по случай основаването и.