автор: stenli499

"Студена есен на вратите тропа..."
Валентин Чернев

По дланите настъпва есента.
Превзема раменете ми изящни
и вече не усещам пролетта,
пулсираща в сърцето ми любящо.

Студено е, а погледът ми ням
забравя за младежките огньове -
не мога вече с думи да създам
най-жарките вълнуващи любови.

Самотно ми е. Всяка самота
рисува по лицето своя карта.
Не ме усмихва нищо на света
и каня самотите си на парти.

Във вените пресъхва днес кръвта,
дълбаейки подслон за снеговете.
Не мога вече дом да изградя
на влюбените птици по крилете.

И нека ме пребори есента -
косите като листи бавно падат.
Не се страхувам - няма ад смъртта.
В очите ти оазисни бе адът!

А някой ден сред дъжд и снежен смог
ще литна - победител - към озона,
и влюбена до смърт в самия Бог -
аз ще владея всичките сезони!