Левият Щраус изследвайки дивите виолетки забелязва някои закономерности в поведението им. Приемайки парадигмата за цивилизованост, че степента на абстракция е показателна за цивилизациите, той и компанията му изследват няколкостотин естествени (диви) култури.
Повторихме опитите с питомните. Ето няколко от приликите и разликите.
Докато дивите разпознават няколко хиляди ангела или няколко хиляди животни или няколко хиляди растения, то питомните различават десетки хиляди стоки. Понякога употребяват различни имена за едни и същи стоки, което не забелязваме у дивите. Следователно опитомените са по-развити в абсрактно интелектуално отношение.
Дивите си крият амулетите и ги ползват само в изключителни случаи, питомните носят всичките си амулети, когато отиват на лов, а ловуват непрекъснато. Едните и другите нямат абсрактни понятия за своите ловни обекти.
В тотемното пространство дивите се придържат към един тотем, а питомните редовно подменят тотемите си. Дивите виолетки различават ловните обекти само по външни признаци, докато опитомените различават по вътрешни признаци определени от магьосниците.
Магьосниците виолетки при дивите дават само видимите знаци, а при питомните сами означават всеки обект със специални знаци. Обикновено това са знаци за химически елементи или молекули, които знаци не са били известни на древните магьосници (предположение, понеже Щрауса не е контактувал с магьосници, шамани, вождове и прочие свръхестествени елементи на цивилизациите).
Клановете на дивите виолетки са предимно родови, докато клановете на питомните са предимно места. Те редовно се събират в местата на своите кланове. Вождовете на клановете определят силата на знаците върху амулетите. Клановете при дивите са много по-стабилни, отколкото при питомните. Обикновено питомните сменят своите кланове през десетина години, поради което делението на наши и ваши при питомните е много размито. В много случаи клановата принадлежност при питомните се отбелязва с приставка пред името и/или израз след името, който обикновено е тотемното име на клана.
Обонянието при дивите изглежа е било слабо развито и не е изследвано от Щрауса. Питомните имат хиляди думи за миризми. Част от тези наименования са за изкуствено правени миризми, следователно обонянието се развива заедно с развитието на технологиите.
Но независимо от разликите, и при дивите и при питомните това, което в един клан е добро, то в съседният се нарича лошо. Следователно основите на цивилизацията са непоклатими.
Изключителна благодарност на коса Йо, който ме зареди с необходимото знание.
Литература: pensee sauvage