автор: filantrop

...И този път на другите прилича-
вълните на морето ми те свличат
и рониш се поредно, и себично,
и пак си бряг, до който да дотичам

задъхана в среднощния си страх,
че всичко е познато и прилича,
ужасно ми прилича на откос,
при който оцелява неулученото.