автор: Layla

Къде отивам,
вън от моя свят,
а там е хубаво
и слънцето е бяло и прелива,
окъпало очите ми, света зад тях
и грешните нозе на скитницата
в мен,
пребродила душата ти,
съборила с две нежни длани
камъка студен от мъртвата стена
и стоплила със устните си
нежното сърце, пулсиращо зад
мрамора суров…

А там е хубаво,
и разума оставила отвън
на плажа
да се потапям цялата във теб
в очите ти
в ръцете, във тишината твоя
и във душата ти,
прогонила миражните остатъци
на жалки сенки в нея
и на натрапливите образи отвън,
ще я прегърна с дланите си топли,
ще укротя вълните ти,
а моите ще спусна в теб.

И може би съм сляпа
или луда
в безумието си ,
незнаеща,
нечуваща,
нагазила във хлъзгаво море,
усещаща, че изход няма,
потъваща,
щастлива, като всички луди
и луда като влюбени лъчи
и някак истинска….