автор: yotovava

Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,

крило на сойка, приковано в студ,
или пък лъч с объркани маршрути,
в съня усмивка на квартален луд
и по петите белегът мазутен

от бяг по пресен и горещ асфалт
след полъха на юлския горещник...
... в такава сутрин да си жив и цял,
понякога е повече от нещо.

Наглед без смисъл и мотив, ала
достатъчно да бъде твърде важно
че с поглед като връхче на игла
издраскваш сиглите си по паважа

и се усмихваш – Добър ден, море,
денят навярно ще е много хубав,
щом някой може в тебе да съзре
подир сън душата си изгубена.