автор: victo

На зората
се усмихвам свойски,
опитвам през деня
да се държа геройски.
Но залеза
преглъщам трудно,
като заседнало
кълбо от звуци
на сълзите подтискани
на буци.
И тази жлъчка
от сълзите трови
моите самотни вечери,
без метеори,
а сънят лекува
болката,
за да обичам
аз живота със зората,
когато пак
се чувствам възродена,
вдъхновена,
по-добрата...

Аз обичам зората!