Стържа струните бавно,а душата ми плаче.
Вие тази цигулка, досадно протяжно.
В партитурата пише- Алегро виваче,
но не слуша ръката.В очите ми влажно.
Лепнат пръстите. Лепнат и сякаш вибрират.
Бъркат струните. Някакъв шемет ме влачи.
Всички звуци са мъртви. Колко бързо умират?!
Партитурата иска - Алегро виваче.
Аз не мога да свиря на тази цигулка.
Аз самата на тази цигулка приличам.
Партитурата всъщност е само драскулка,
и Алегро виваче по мене се стича...