автор: bilqna_popova

Минаваш в нощта,
потъваш в очите ми,
с белите дрехи...
Със светещи мисли за нас.
Изравнявам се. В теб.
Попиваш в мен.
Обичаш ме.
Обожавам те.
Рисуваш очите ми,
скулите, слънцето, вятъра...
От комина на къщата
се протягат щастливи ръце.
Раздават амулети за щастие.
Нека е тихо.
Душите ни нежно трептят.
Не се повдигам на пръсти,
защото летя.
Не вярвам на никого,
както на твоето мъжко мълчание.
Само утробата ми знае
как се живее с такава любов.
Звездите ни, истинските...
Как са верни словата ти,
родени под техния блясък!
Това е щастие -
кръгло, пълно и топло.
Пази ми го.
Пазя те.
Другото е измислица.