автор: Alisa

Нищо друго. И никой.
Тези глупости дето
ги разказвам във стихове
и ви късат сърцето
са горчивичко хапче -
и за сън, и за друго.
Пиша просто. Обаче
е добре, че се будя.
Ех, добре е разбира се.
Даже питайте оня,
дето диша във мислите ми,
дето още го помня…..
Той, разбира се, може
да разкаже подробно
как съм сменяла кожи,
как съм бъркала роли.
Как веднъж го удавих
във сълзата си .После
как мълчах, как се правих,
че не вярвам в апостоли.
Как страха му горчеше,
как го карах да пие,
как прощаваше грешките ми,
как в кръвта ми се криеше.
Как синът му се мяташе,
нероден във стиха ми.
Как продавах душата си,
как понякога мамех…
Не , не мамех. Май лъжех.
(Не че някой ми вярваше.)
Но пък аз си се връзвах…
Беше тягостно-празнично…
Беше много отдавна.
Днес е в минало време.
На какво ми се радвате?!?!
Дано дявол ме вземе!
Може да го обичам.
Може пък да го влюбя,
да му разкажа притча,
да ме направи луда…
Само че си измислям.
Думички за залъгване.
Някак си взе да ми писва
да съм глупачка в четвъртък:-)