автор: iszaard

Лесно се крия зад думите.
Само без тях се докосвам.
Срупвам на мислите в дюните
своята мнима тревожност.

След това моля морето
чудна магия да вложи -
с прилив и отлив в сърцето
вече съвсем съм възможна.

После приканвам мъглите
да нарисуват безвремие.
Тъй, че гнездо си да свият
всичките мои проблеми.

Там, в тишината различно е.
Всяка сълза е от радост.
Слива се вятърът с нищото
в слънчево-трепетна младост.