според древни поверия, делфините следват корабите в открито море, тъй като в телата им живеят душите на удавили се корабокрушенци...
Опитвам се да плувам...
Да се задържа на повърхността,
(винаги съм си мислел че е лесно!
Винаги!)...
Маховете на ръцете ми стават все по-немощни
и по-немощни,
сякаш загребвам собственото си тяло,
собствената си болка,
собствения си живот...
Сърцето ми бие панически,
но иначе съм спокоен,
(зная че няма да боли...).
Не чувствам краката си:
убеден съм че ги движа неистово,
но това знание е интуитивно,
(просто няма начин да не ги движа,
няма начин, ха-ха-ха!)
Спомням си някои неща,
които никога преди не съм помнил...
Татко...
(Ръцете ти са студени
като тая вода;
не можаха да ме задържат
на повърхността,
тези ръце...;
опитаха се да ме поемат,
да ме прегърнат,
да ме запазят,
но аз се гмурнах в тях,
през тях...).
Майко...
(Дишах като риба в солените води
на твоята утроба,
в спокойствието след зачатието,
в мекия ти глас,
който ми нашепваше приспивни песни...)
Дишам и сега,
(о, да!)
в този момент,
докато се опитвам да плувам,
да не вдишвам водата,
но ще я вдишам,
трябва да я вдишам...
Толкова е лесно!
Това усещане-
усещането че се давиш,
е лъжовно;
то е като усещането че пропадаш
насън...
Просто трябва да дишаш!
Дълбоко...
Да се освободиш
от предразсъдъка,
че ако поемеш глътка солена вода в дробовете си,
ще се удавиш...
(Удавниците не са посмели!!!!!)
Ще броя до три:
Едно!
Две!
Две и половина...
(О,боже!!)
Т Р И!
====================
Разбира се!
Няма нищо страшно!
Сега съм делфин, който плува с безгранична лекота:
маховете на плавниците ми са грациозни;
опашката ми е като на сирена;
а солената вода е тъй приятна на вкус.
(Виждам прекрасно в нея,като в огромна очна леща!)
Няма нищо по-лесно от това!
Нищо по-просто!
Тялото ми е създадено
за да бъде милвано от прегръдките на водата (татко!);
за да покълва и израства в дълбинния ембрион на океана (майко!!).
И когато
(понякога)
игриво гоня корабите,
то няма да е
защото искам да се върна;
да се кача на тях отново;
няма да е заради това,
заради друго ще е,
(заради съвсем,съвсем друго...)
И когато
(в съня ми)
ултразвуковите ми крясъци
пронизват тая Вселена надлъж,
то ще е от оня кошмар
на първата глътка вода;
от това,
че сънувам как пропадам,
(сега вече ме държиш,нали татко?
Нали?)
Гмуркам се.
В дълбините...
Там,
където мама е разтворила краката си
и ме вика да се прибирам
обратно,
с лек ултразвуков укор в гласа...
(приспивните й песни
са наистина
ПРИСПИВНИ!!)
Ехеей!
Щастлив съм!
(щастлив!)