автор: nikikomedvenska

Малката шарена улична котка,
дето се сбираше в шепичка само,
тъй доверчива, до влюбване кротка,
облаче мъхесто... вече я няма!

Някой реши, че е много излишна -
имало с хиляди - черни и бели,
влизали в къщите - скришни и хищни,
нашето бъдеще светло мърсели.

Нашето бъдеще страхо-човешко...
То не понася такива гадини.
Господ ги пръкнал, навярно по грешка,
в чистата лъскава хомо картина.

И я изхвърлиха... Някаква котка!
Гние в контейнера. Сляпа надежда.
Котешки глупава, ангелски кротка...
Четири лапи, а толкова нежност...