Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 4
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: Heel
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМомичето, което ме напусна...
раздел: Любовна лирика
автор: barona_36

И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки.

Затуй размирния ми глас не чу,
прерязал с вик пространствата нелепи...
На времето под скъсания чул,
наместо сняг, връз плажа пада пепел.

Окапват непомилвани ребра,
дръгливи лодки - стихнали покойници.
И на мъглите кожите дера,
преди денят да белне гуша двойна.

Преди и ад, и рай, да отрека,
виж: крановете жълти ще се сринат,
заплели, както бръмбари, крака
на мрежите рибарски в паяжините.

И там на кея, проснал дървен крак,
с превръзка на окото си, изкусна,
ще отвлече нощта - досущ пират -
момичето, което ме напусна.


Публикувано от hixxtam на 20.01.2013 @ 08:49:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   barona_36

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 11:45:06 часа

добави твой текст
"Момичето, което ме напусна..." | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Момичето, което ме напусна...
от voda на 20.01.2013 @ 22:59:38
(Профил | Изпрати бележка)
Напускат, идват...и се раждат стихове.
Внушения и смели метафори!
Поздравления!


Re: Момичето, което ме напусна...
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 27.01.2013 @ 17:07:27
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Елинко!!!

]


Re: Момичето, което ме напусна...
от Neli_Cvetkova на 20.01.2013 @ 12:21:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.byneliforyou.blogspot.com
Брутално! Стихът диша и е темпераментен. Само там оная рима с паяжините малко дразни, но на фона на останалото се преглъща.
Поздрави!


Re: Момичето, което ме напусна...
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 27.01.2013 @ 17:07:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Нелинко!!

]


Re: Момичето, което ме напусна...
от Markoni55 на 01.04.2013 @ 00:26:44
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам тази вътрешна музика, която носят твоите стихове. Поздрави


Re: Момичето, което ме напусна...
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.04.2013 @ 00:03:16
(Профил | Изпрати бележка)
Най-великото у теб е, че винаги, ама винаги личното пространство - а аз-ът, и лирическите персонажи, са толкова слети с голямото, стихийното, природното, че човек чак се чуди на тая странна симбиоза - кое е основното, изначалното - земята ли, или момичето, звездите и плажа ли, или рибарите и страдащият аз и как така, по дяволите, оцелява тая земя, след като Момичето си тръгва...
Страхотна е тая съ-битийност, поне за мен, поне в моите земи :)