автор: sradev

Празна е залата
Най-много липсват и двамата.
Неразбираема тъга
По коридорите пълзи сега.
Дали съм ги виждал?
Навярно, в тълпата подминал.
Мълчи, мълчи
Всяка снимка с тъжни очи.
Няма вина,
А всеки превит под тежест една.
Горички
От неподадени ръчички,
Езерца
От усмивки без лица.
Студенти
С траурни ленти.

031104
Славян Радев
(зала "на кол набита лебедова шия")