Потраква сутрин хлопатар
из скутите на планината.
Пладнува облак върху стръмния чукар,
отронва гръм,
търкулва го към долчинката.
Не бърза залезът. Така
полека слиза по баира...
Продумва си с леските кротката река
и тихичко
през сенките им се провира.
Жалее някъде кавал.
Вечерник сред шубрака дреме.
И ясен, над гората месецът изгрял,
превръща се
във песен за бунтовно време.
с. Евренозово