автор: kamik

Погали смърт – превърна я в живот.
Прибра едно бездомно пеленаче.
Пося любов – поникна райски плод.
Нахрани с него няколко палача.

По пътя си премести планина,
вода избистри и змия прегърна.
Пресече със слепеца вечността
и след това за друг слепец се върна.

Спаси ловец. Сега лекува вълк –
докато светне сивата му риза.
Не е от благородство и от дълг.
И много е далеч от алтруизъм.

Да, има нещо гнило във това.
Разбрах, под тези триста тона нежност,
защо спасява чуждите сърца.

Защото нейното е безнадеждно.