автор: veniamin

Кой бог е стъпил на тази планина
и са потънали в земята стъпките;
за да изпъква голата извивка
и пръстите да галят
               овалите на вечността.

Във шоколадовото утро
лъчите разтопяват камъка
и млякото от издоени облаци
прелива чашата на долината.
Аз плувам в сбъднатия сън,
когато очертанията оживяват
и не е трудно
          да преминеш във отвъдното.
А то е там,
зад счупената планина,
където бог е скрил парчетата,
а вятърът приготвя новата закуска.