автор: osi4kata

Живяла съм преди да се родя,
препускала съм в гени на предците,
усещала съм себе си в духа
и сенките на прелетните птици.
Живея и сега. От нисък старт
се спускам към деня и го застигам.
Аз нямам постоянен дом, чергарка съм.
Светът е мой. Със всичките си мигове.
Аз ще живея след смъртта.
Не в паметник. В прегръдките на вятъра.
Ще се разнасям с шумки от листа.
Душа е синоним на необятност.