"Душата ми заспива в скута на нощта:
недейте я разбужда.
За всички чужда,”
П.К. Яворов, „Недейте я разбужда”
Оставам тук, зад този тънък плет-
неустояваща на вятъра преграда.
Душата ми, обвита в сипкав лед
не помни щастие, покой и радост.
Кралицата със снежните крила
ме следва мразовито и ме вика
с кристален звън: „Ела, ела, ела...
Тук няма друг, тук няма никой!”.
Безжалостно я чувам, не е сън!
Прицелвам се в лилавите покои,
в сапфирената нощница навън,
обгърнала нощта с очите мои.
Не виждам друго, чуждият съм аз.
Отдавна бледа, любовта ме тласна
към този тъй непредсказуем мраз.
И аз съм тук, запален, да угасна.