автор: osi4kata

През очите на котка ще стигна в отвъдното,
през зениците - тънки костилки маслинови,
два портала, смалени в наситено тъмно,
ще потъна във тях след поредната чаша със вино.
Ще премина за миг, раздвоена във черните дупки,
дето водят и двете на същото призрачно място,
там - отвъд, зад изпъкнали плазмени лупи
ме очакват душите на моите стари приятели.
Колко много ми липсват... Понякога нощем ме викат,
като сови загадъчно пращат послания,
но душата корава не иска свободно да литне...
Всеки тръгва за там, за отвъд, с нежелание.
Всъщност никой не знае защо настоява
да остане в капризното, кекаво тяло -
дали просто по навик, или старият дявол
с изкушения мами плътта остаряла...
Някой ден любопитството ми ще надделее,
ще се гмурна в очите на първата срещната котка,
през зениците тесни ще мина отвъд - ей къде е!
Може би точно това е целта на живота ми.