автор: Rodenavlotos

Кладенец ли е кладенецът във пустиня?
Когато някой, ослепял от жажда,
с последни сили до ведрото му достигне,
водата му дори не се услажда.

Тя просто е онази глътка въздух,
поета няколко секунди преди края.
И този, който чужда скръб е дръзнал
да дири, едва ли тук ще припознае Рая.

Около него се търкалят бели кости,
и стъпки, много стъпки от копита...
Авантюристи ли, безумци ли са гостите му,
дошли дотук след дълго скитане?

Незнайно. Няма кой да ти разкаже,
защото никой досега не се е върнал.
.....................................................
Аз само се докоснах. Беше влажен
дъхът му, но вода не зърнах.