автор: elsion

Само стъпка назад в тишината
ти рисуваш по спомен очите ми.
Аз съм ничия, като вятъра.
И отсъствам, като небитие.

Ти за малко да хванеш ръцете ми,
да ме хванеш преди да пропадна.
Аз ранима съм, като цветето.
И чуплива съм, порцеланово.

Малка стъпка назад в тишината
се топи от дъха ти света ми.
И пулсира под мене земята
в плетеница от тихи пътища.

Аз пристъпвам в пустиня от атоми,
с неоформени още вселени...
Но оставям при тебе душата си,
само стъпка назад във времето.