автор: iszaard

Аман от велики поети! Ти им се радваш, пък те се дразнят, проблем казват, че имаш – явно искат само „велики” да им ръкопляскат. Хора от тяхната черга. Пази Боже сляпо да прогледа!
Изобщо у нас една неразбория е настанала. Някои като хванаха перото (разбирайте компютъра), та се не спряха – бълват шедьовър след шедьовър, от тях човек вече дъх не може да си поеме – тръгнаха да превземат света с таланта си. „Мачкат” думичките и не спират да стихоплетстват, сякаш че тъй ще „хванат Господ за шлифера”. Да, ама не. Така се не става поет, а стихоплетец. Това го знаеха и дедите ни, ама сега, понеже няма как да говорят, а онези, заетите с много писане, забравиха да четат, последните минават за таланти. Защото е ясно, че ако поне малко четяха, по-скромни щяха да бъдат. Един Милев, един Вапцаров, един Смирненски или Дебелянов, който щете, приемаха редакции, съвети от другарите по перо с радост и така растяха в изкуството. Този е пътят към истинското творчество, а не твърде странната у някои хора сигурност, че каквото избълват представя някаква свещена истина, една литература слязла свише. Аман от велики поети! „Пак ще кажа и с това ще да свърша...”