Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 2
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВълчи капан
раздел: Разкази
автор: Danielita

„Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада“
"Ней" Хр. Ботев


Върби бил другоселец. Никой не знаел от къде е. Някои казват,че дошъл откъм Влашките села край Дунава, други - от по-далече. Първо го видели да
се навърта край могилите около селото, после си направил колиба край лозята. Като захладеело се присламчвал към овчарите. Не приказвал много, на въпросите отговарял с шеги и недомлъвки. Какви ли не истории се разказвали за него - нападнал турчин и го обрал, намерил златни пари като копал по могилите и пр. Върби само се подсмивал и продължавал свободния си живот. Но на моменти ставал като градоносен облак и забивал един голям нож в полето. Хората се страхували от него и оставяли до ножа кой кавото има - грозде, сланина, хлебец, така преживявал. Най-любопитни били младите вдовици от селото. Тежкият поглед на Върби ги омагьосвал, както кобрата парализира жертвата си.
Често го срещали по пътя за Козар-Белене и се чудели каква работа има тъдява. Като дойдела зима, хората от селото го жалели и го викали да спи по обори и кошари Върби отказвал, докато от скъсаната му аба не провиснели шушулки.
„Инат човек ви казвам, ще умре на ината си“, казвал Иван ковача в кръчмата.“Викал съм го да помага и на топло да седи, не та не. И хуква пак към Козар Белене.Тая работа не е чиста, да знаете.“
И така, докато една студена зимна нощ, преди Коледа Върби допълзял до Ивановата къща, потропал и се свлякал в несвяст до прага. Отначало Иван помислил, че са животните в обора, но решил да провери и какво да види – на прага му Върби, с вълчи капан на крака. Вкарал го в ковачницата, запалил оджака и с голям зор успял да свали капана. Върби се свестил и само ръмжал “Мамка му и пезевенк!“ После Иван му дал ракия, нагрял до червено едно желязо и обгорил раната. Върби пак припаднал, после позаспал, но до сутринта започнал да се мята в треска и само стенел „Дено-о-о, идеш ли ма Дено-о!“
Ковачът бил добър човек, само кършел ръце и се молел – не посмял да повика никого, защото не знаел колко голям зулум е извършил Върби.
На третата сутрин Върби започнал да се освества. Тогава Иван почнал да го пита: „Какво стана Върбе, преследва ли те някой, коя е Дена?“
Върби изпъшкал и неохотно започнал да разказва.
„Вълчи капан ще ми залага“, и пак псувни и ругатни. „Тя, Дена е моя изгора, от малки се искаме, ама нали пустото си нямам никого, бях ратайче у тях. Като пораснахме, баща и ме изгони, задявал съм я. Смея ли, ама по погледа ми е разбрал кучия син. После се уговорихме тайно тя да ми пристане и да избягаме. Мислех към Влашко да отидем, нали малко знам езика им но Денка се уплаши...В туй време баща и намери жених, от Козар Белене и тя склони. От тогава се скитам около нея, да я зърна само ми стига. Капан ще ми залага, на душата ми капан не можеш сложи, пезевенк такъв!
На свои ред Иван изпъшкал и рекъл: „ Ама ти от Козар Белене ли дойде с този капан на крака има няма 17 километра си се влачил в този студ, боже опази!“ и се прекръстил. После и двамата се заклели – Върби да не ходи повече там, а Иван да не казва на никого. После намерили една попреминала мома от долната махала и оженили Върби за нея. Братята и помогнали да струпат къщица на края на селото, под баира. Като дойдел пороя, на половина я отнасял, все пак, имало къде да сврат глави. Поживели 2-3 години , докато се родил синът им Серафим. Не се знае имали ли други деца или не, но скоро жената се споминала. Върби никога не се оженил повторно, все повече намразвал жените, ставал все по затворен и инатлив.
Серафим отишъл в казармата и служил дълго в кавалерията. Прочул се с ината и жестокостта си. Укротил един непокорен кон като го захапал за ухото. Оженил се рано, имал много деца, на които дори не знаел имената. Тормозел жена си, която вършела всичко сама, не само докато той бил на служба, но и после. Карал я да тича след каруцата с бъкела на рамо. Тя го кълняла, както си знае:“ Джинса ти да изсъхне, дано!“
Наследника на рода Йордан, не бил по-цвете от баща си. Като дошло време да се жени, много не се церемонил, ами заплашил момата, че ако не се ожени за него, ще я убие! И той отнесъл много клетви по адрес на джинса!
Следващите поколения също не се отличавали с уважение към жените и така на петото поколение, родът останал без мъжки наследник, с други думи изсъхнал. Вълчият капан пуснал крака, но не пуснал душата на Върби, а тя повлякла и душите на наследниците му след себе си.




Публикувано от hixxtam на 30.12.2012 @ 09:02:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Danielita

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 17:28:22 часа

добави твой текст
"Вълчи капан" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вълчи капан
от roza1 на 18.11.2013 @ 06:55:44
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав разказ, прочетох с удоволствие!

Поздрави! :)


Re: Вълчи капан
от sineva на 02.01.2013 @ 12:32:59
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхнах! Обичам легенди Дани! А разказът ми звучи така! Много силно! Поздравления, мила! ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!:)


Re: Вълчи капан
от Danielita на 03.01.2013 @ 00:01:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти , Синева. Разказчето е по действителен случай, но с доста художествена измислица, поради оскъдната информация дошла до днес.
Щастлива и плодотворна година и на тебе! Далечни поздрави! Дани

]


Re: Вълчи капан
от sineva на 02.01.2013 @ 12:33:09
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхнах! Обичам легенди Дани! А разказът ми звучи така! Много силно! Поздравления, мила! ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!:)


Re: Вълчи капан
от dedenze на 03.01.2013 @ 02:24:37
(Профил | Изпрати бележка) http://dedenze.blog.bg/
Добра легенда, все пак искам да кажа, че наскоро научих, че джинса не му е изсъхнал съвсем, има два клона с мъжки наследници, продължили фамилията. Почти библейски, като причата за Каин и Авел.


Re: Вълчи капан
от lubara на 16.01.2013 @ 08:11:12
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Поздрави, прочетох с удоволствие!