Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 6
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: rajsun
:: vlakant
:: Albatros
:: marathon
:: botyofentiev
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодарък за коледа
раздел: Разкази
автор: milanov

Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той без да бърза повдигаше кърпения си панталон и го диплеше като акордеон под стегнататия колан.
Слабееше старецът. И знаеше защо, но бързо отхвърли тази мисъл и продължи да съзерцава красивия планински хребет.
„И все пак- помисли си той- къде са възрастните в този сложен и динамичен живот? Кой стои зад тях, има ли някъде признателност и опора? Или са ненужни вещи, които няма как да бъдат изхвърлени сред отпадъците”...
Залезът вече се сбогуваше с надвисналите облаци и постепенно тъмнината напомняше за своето господство.
Недалече от посърналия мечтател едно хлапе продължаваше безгрижно да се радва на своето детство. Тичаше сред побелелите храсталаци, без да знае какво се крие зад човешките неволи...
Но и то имаше някакъв бегъл спомен за жената, която го бе родила. Таеше го в невинната си душа, въпреки че любимата му майка го бе зарязала на старите, за да скита или работи някъде по чуждите страни.
За баща не се говореше. Но и бабата, преди няколко месеца, съвсем неочаквано, загърби живота и заряза грохналия си мъж и внучето сами сред немотията.
-Хайде палавнико, прибираме се за вечеря- каза Недялко, като протегна ръце към своя внук. – Ела, момчето ми, ти трябва да растеш, бързо да растеш, защото е ръждив часовника на дядо ти...
Тежката врата изкърца заканително и хлопна след стареца и детето.

. . .

Утрото се прокрадваше между клоните на дърветата, когато пред портата изръмжа луксозна кола. Безпардонно тя разбута крехкия снежец и спря. От нея слезе привлекателна жена, с обилно начервени устни и къса кожена пола.
- Тате, тате! Ела да отвориш- завика с пресипнал глас тя, като удряше властно по разсъхналата се дървения. Скъпите бижута се лутаха по ръцете й, увлечени в някакво свое абсурдно веселие...
Недялко се показа смутен и силно развълнуван прегърна своята дъщеря. За кратко усети, че силите и надеждата се връщат, но напудрената рожба подхвърли в ръцете му някакво пухено мече и промълви:
- Всички сте добре, нали- мама, детето, ти... Скоро ще имам пари, много пари!... – И отстъпвайки бързо назад влезе в колата.
След нея баща й повтаряше вяло, повече на себе си: „Добре сме дъще, добре, добре”...- и сълзите му бавно се стичаха към дълбоките бръчки.
След миг колебание той се обърна рязко и помъкна коледния подарък за внук си. Държеше го за ухо, което с безмълвна жестокост мачкаше в изпотената си длан...


Публикувано от Administrator на 29.12.2012 @ 12:06:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milanov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 18:34:34 часа

добави твой текст
"Подарък за коледа" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подарък за коледа
от kasiana на 29.12.2012 @ 15:28:07
(Профил | Изпрати бележка)
"– Ела, момчето ми, ти трябва да растеш, бързо да растеш, защото е ръждив часовника на дядо ти..."

"След миг колебание той се обърна рязко и помъкна коледния подарък за внук си. Държеше го за ухо, което с безмълвна жестокост мачкаше в изпотената си длан..."

.....

Покъртителен разказ, психологически вярно издържан!!!!!

Поздрави!!!



Re: Подарък за коледа
от Milanov на 29.12.2012 @ 22:04:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Опитах се да го променя няколко пъти. Мисля, че сега е по-добре.

]


Re: Подарък за коледа
от Milanov на 29.12.2012 @ 22:05:31
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Опитах се да го променя няколко пъти. Мисля, че сега е по-добре.

]


Re: Подарък за коледа
от Markoni55 на 06.01.2013 @ 19:40:48
(Профил | Изпрати бележка)
невероятно колко много неща казваш с малко наглед думи. Силно и безпощадно! Поздрави


Re: Подарък за коледа
от Milanov на 08.01.2013 @ 19:37:43
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Надявам се да е така.

]